Filed under: Началото
Какво можете да видите тук?
По принцип планирам да създам два основни раздела – Поклонение и Хитринки.
Поклонение – идеята е да слагам различни статийки (мои и чужди), които касаят личното ни поклонение към Бога, както и общото (пблично) такова. Теми касаещи участието на музиката, съвременните технологии и прочие, в общото и лично поклонение.
Хитринки – тук мисля да слагам всякакви статии свързани с работа с техника, организационни умения и прочие. Все неща свързани с професионалния ми и личен живот, които могат да са полезни. Може да сложа и някой и друг трик и хитринка за свиренето на китара. 
Винаги съм много благодарен на критика. Може да не ми е приятно да чуя истината, но винаги я ценя. Е, и похвали обичам.
Здравейте приятели, познати и непознати. Надявам се да имате търпението и смелостта да продължите натам. Предупреждавам ви че материалите на този блог могат да бъдат доста дълги, понякога. Малко по-рядко може и да са интересни. А съвсем рядко може дори да са полезни. Да видим какво ще се получи.
По принцип ако ме попитате какво мразя най-много ще ви кажа, че мразя писането. Това казах и на първото си интервю за работа в настоящата ми работа. Отговорът на бъдещите ми шефове? Извадиха няколко папки от най-големия размер и ми казаха, че средно по толкова се изписва за един проект.
От тогава насам и аз не знам вече колко хиляди страници с текст съм изписал. Оказа се, че не е трудно. Е, бъркам правописа и пунктуацията още, ще видите, но пък често това е единствения начин да си сигурен, че другия чова думите, които казваш, а не нещо друго. За тълкуването вече няма спасение.
Та, да видим докъде ще доведе този експеримент! Пожелайте ни успех.
Filed under: Християнина и обществото | Етикети: Общество, Християнство, Щайн
Здравейте след дълго прекъсване. Днес ми изпратиха този текст и успях да намеря време да го прочета. Части от него съм срещал под една или друга форма в интернет. Истината е, че е тясно специализиран за САЩ и тяхната конкретна ситуация. Но замислете се колко много от тяхната култура сме попили вече. Не говоря само за лоши неща. Замислете се как все по-често срещаме статии за зверски убийства и побоища в нашите училища. Замислете се за това как се развива днешното поколение деца. Наскоро гледах репортажа на БТВ за репортера под прикритие като учител. Ако не сте го гледали, разтърсете се из интернет (втора част). Колко по-зле трябва да стане преди да станем по-активни. Наскоро намерих едно малко есе, което съм писал, но никога не бях показвал на никого, което завърпва със следните думи: „Честно казано съм уморен и ми е писнало от християни, които просто казват, „Ами не мога това, не ми е удобно онова, не ми е интересно другото, не се чувествам привлечен от третото, нямам способности за четвърто и прочие.“ И кой остава тогава? Защо винаги има толкова малко хора, на които можеш да разчиташ за да се свърши нещо на практика?“
Супер арогантно нали? Но, в крайна сметка защо винаги трябват само няколко свестни хора, за да се променят нещата, и винаги е толкова трудно да ги намериш?
Прочетете го.
Filed under: Поклонението
Това е един материал, който от доста време се опитвам да преведа, но накрая успях да отделя време. Мисля, че списъкая с критерии е доста изчерпателен и е полезно за тези, които трябва да избират кои песни са подходящи за общо събрание. Автора не е музикант, но съм впечатлен. Превода е кофти, но писмения не м е най-силната страна
Как да оценяваме песните за Поклонение в събрание
ОБЕКТИВНИ КРИТЕРИИ (Текстът – където принципите трябва да контролират предпочитанията):
1) Текста библейски и доктринално издържан ли е? Текста ясно и точно ли отразява библейските език и идеи? Съдържа ли цитати от Словото или вдъхновени от Словото идеи? Текста отразява ли здраво богословие и Християнски практики? Има ли единство с историческите общоприети доктрини на вярата?
2) Песните духовни и фокусирани върху Бога ли са? Думите стимулират ли духовно размишление и размисли за истината? Те вдухват ли искренно хваление, благодарност, разкаяние и радост, които са насочени към Бога? Оставят ли те след себе си удивление от Божия характер и дела, или ни карат да се радваме на себе си и/или светските ценности? Поклонението трябва да прославя Бога.
3) Те назидателни и изграждащи ли са? Думите подсилват ли разбирането на човек за истината? Носят ли полезни думи на насърчение, изобличение и наставление в богоугоден християнски живот? Поклонението трябва да наставлява вярващите.
4) Задълбочени и смислени ли са песните? Думите възвипават или профанизират посланието? Те носят почит или безчестят Божия характер и дела? Имали хвърлена плиткост върху истината и Християнската опитност, или има задълбочена загриженост за тях?
5) Ясни и разбираеми ли са? Думите ясно ли предават посланието по разбираем начин? Посланието възпрепятствано ли е от остарели фрази или твърде популярни такива, които скоро ще бъдат остарели? Има ли трайност в избраните думи?
6) Насочени ли са към ума и сърцето? Думите насочени ли са към сърцето, освен към ума (напр. Песни, които предизвикват подходящи емоционални реакции, освен богоугодни интелектуални размишления)? Има ли баланс между песни, които са тежки и предизвикващи дълбок размисъл (напр. Песни, които се съсредоточават върху долбоки истини), и простички песни (но не банални и елементарни), замислени, повтарящи се (напр. Забележете Псалом 136) и призоваващи към отклик?
7) Белязани ли са от разнообразие? Текстовете отразяват ли баланс в това, което подчертават (Ефесяни 5:19 и Колосяни 3:16 – псалми, химни и духовни песни)? Има ли песни, които се обръщат директно към Бога (в първо и второ лице), както и такива, които говорят за Бога (в трето лице)? Съсредоточават ли се върху Божият характер, както и върху неговите дела? Отразяват ли доктрини и богословие (това, в което вярваме), както и опитности и практики (това, което правим)? Наблягат ли на общото измерение (църквата), както и на личното? Отразяват ли голямото разнообразие на реакции на поклонеието (напр. Разкаяние, благодарност, радост, хваление, мир, празнуване, размишление, възторг, и др.)? Различните песни предимно на Бог ли са посветени като тема (вместо за нас)? Бог е центъра на нашето поклонение.
СУБЕКТИВНИ КРИТЕРИИ (Музика – където предпочитанията трябва да бъдат направлявани от принципите – Филипяни 4:8):
8) Музиката цялостна ли е? Музикалният стил светски ценности ли отразява или такива, които могат да бъдат специфично разпознати с исторически критерии за артистична истина, достойнство и красота?
9) Качествена и творческа ли е? Музиката отвогаря ли на стандартите за музикално качество? Има ли добре изработена форма с добра мелодия, хармония и ритъм? Оригинална и артистична ли е, вместо комформистка и неоригинална?
10) Лесна ли е за запаметяване и за пеене? Песента има ли запомняща се мелодия? Музиката помага ли да се запомни текста, като се вкоренят истините в него в ума и сърцето? Песента позволява ли на обикновенния човек да я научи и пее? Има ли свястна мелодия и ритъм, които позволяват лесно да се пее от събрание или може да бъде нагодена за такова? Тоналността в приемливия обхват за пеене на болшинството хора ли е? Пеенето в събрания не трябва да изисква професионални умения.
11) Съгласувана ли е? Музиката пасва ли на думите? Двете заедно добре ли си пасват, за да дадат подходящ израз на посланието на песента? Музиката част ли е от духа и съдържанието за поклонение на Бога, което е различно от музика само за удоволствие? Музиката възпрепятства или подсилва посланието на текста, като се има в предвид конкретния наблег (напр. Настроението – радостно, сериозно, величествено и т.н.)
12) Стилистично балансирана ли е? Музиката отразява ли баланс и разнообразие на различни стилове (Псалом 150), които са говорими на широк обхват от вкусове и естетика (напр. Едновременно и възрастни и млади хора), като същевременно запазва цялостните и превъзходни ценности? Има ли баланс между исторически химни и песни, и съвременни музикални стилове? Дали се оценява и използва голямото разнообразие на естетически изразни средства и творчески способности, с които Бог ни е надарил?
Скот Кристенсен е пастир на църква Summit Lake Community Church в Манкос, Колорадо.
Filed under: Християнина и обществото | Етикети: България, Религия, Социално християнство, Християнство
В резултат на едно мое импулсивно писмо да някои от водачите на деноминации и служения в България, се заформи доста обширна дискусия с брат ми – Андрей Неделчев. Основната тема на писмото беше липсата на активно и най-вече „видимо“ участие на евангелски християни в обществено важните теми в страната ни. Специално ме вълнуваше ширещия се дебат за хомосексуализма, макар, че не го считам за толкова важен. По-важно ми се виждаше липсата на стабилно обоснована позиция по теми като:
1. Порнографията и „Еротичните“ реклами, които се ширят свободно по улиците ни.
2. Абортите и държавната политика по безконтролно им насърчаване. (Ако не знаете на всички социални работници у нас им се втъплява като първи подходящ съвет към бъдеща самотна майка да направи аборт. Същото се прилага и в медицинските заведения.)
3. Масовата обществена безотговорност към спазването на установените закони в държавата ни – това при положение, че в Библията сме призовани да се подчиняваме на властите. Някак си се присъединяваме към всички останали. Никой не спазва законите – защо това да е проблем? Аз какво да направя по въпроса? Това по-скоро е тема за промяната на общественото мислене.
4. Корупцията по всички етажи на обществото – това е пряк резултат от предишното, но конкретно този проблем нееднократно е обсъждан във всички медии, но като че ли няма никакъв резултат. Просто сме го приели като част от ежедневието. „Всички политици са корумпирани“ това си е аксиома и сме го приели за даденост. Проблема е в този, който дава, не който взима, добре, но това е проблем на обществото значи. Кой трябва да промени това общество.
(още…)
Filed under: Лично поклонение | Етикети: Бог, Молитва, Поклонение, Тихо време, лично пклонение
Една статия, която преведох преди доста години (мисля, че си личи не много доброто качество на превода), която е доста простичка, но мисля, че повдига доста интересни въпроси и теми за размисъл за личното ни време с Бога. За съжаление не си спомням от кое списание точно я преведох, мисля, че беше „Christianity today“.
Защо се страхуваме да бъдем тихи пред Господа?
БЛИЗОСТ Е ТОВА, КОЕТО ИСКАМЕ, НО ПОЗНАНСТВО Е ТОВА, КОЕТО ПОСТИГАМЕ
Някога замислял ли си се защо нищо не е толкова шумно колкото тишината? Когато по време на съвещание настане тишина ние си играем с химикалките, сгъваме хартия – правим всичко само и само да нарушим тишината. Когато има голяма пауза по време на споделяне, ние се местим на пейките или прелистваме Библиите си. Рядко се случва нашата програма за деня да съдържа “време за мълчание”. Дори нашето време насаме с Бог е изпълнено с дейност, четене и говорене към Бог за дневният ни план. В църква е шумно, на работа е шумно, личният ни живот е шумен.
“Замълчете, и знайте, че аз съм Бог” (Пс. 46:10).
(още…)
